Рискът от бедност сред безработните – най-висок в Германия
Ако си незает в Германия съществува доста по-голям риск да изпаднеш в беднотия, в сравнение с в която и да е друга страна в Европейски Съюз. Последните данни на Евростат сочат, че 70,8 % от безработните в Германия са застрашени от действителна беднотия, при междинна стойност за Европа от 48,7 на 100. Следват Литва и Латвия, а на четвърто място идва България, където 55% от безработните са застрашени от беднотия. На другия завършек на скалата са Франция, Кипър и Финландия - с под 40 % риск от беднотия измежду безработните.
Според разбора на Евростат, лицата, изложени на риск от беднотия, са тези, чийто приход е под 60 % от междинния за страната. Германците, останали без работа, в началото получават пари за безработни - 60 % от последната заплата или 67 %, в случай че имат деца. Условието за това е през последните 12 месеца да са внасяли обществени осигуровки. По-късно, според от това какъв брой дълго са работили преди да изгубят работата си, безработните вероятно получават обществени помощи, известни още като " Харц-4 ". В момента те са 416 евро месечно.
" Високият дял на безработни, живеещи в риск от беднотия, въобще не ме изненадва ", споделя за Дъждовни води Улрих Шнайдер от Съюза на благотворителните организации Paritätischer Gesamtverband. Той разяснява, че това е резултат от извършената промяна през 2005 година. Шнайдер е сюрпризиран, че немската социално-осигурителна система в чужбина се употребява със славата на доста великодушна. " От 2002 година насам обществените облаги биват систематично орязвани ", показва специалистът и прибавя, че това води до мощно обществено разслоение в обществото.
Риск от маргинализация
Независимо, че един дрипльо в Германия може и да живее по-добре, в сравнение с да вземем за пример някой безпаричен българин, той е изложен на обилни опасности - в това число да бъде отблъснат от обществото, да бъде маргинализиран. С други думи - да не може да си разреши доста от нещата, които са естествени за останалите хора - да вземем за пример да членува в състезателен клуб или децата му да вземат уроци по музика ", показва Шнайдер.
Лидерката на левицата в Германия Катя Кипинг назова данните на Евростат " звучна плесница за ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия " и настоя ръководещите да отговорят за какво са позволили " сходна злополука ". А представител на Зелените назова това " обезпокоително доказателство за неадекватността на нашата социално-осигурителна система ".
В същото време други наблюдаващи са много по-умерени. Така да вземем за пример Кристоф Шрьодер от кьолнския Институт за стопански проучвания показва, че делът на безработните в Германия е понижен доста - от 4,8 милиона души през 2005 година на 2,6 милиона сега. Шрьодер подлага на критика по-скоро това, че страната не отделя задоволително средства за предварителна защита на дълготрайната безработица.
Според разбора на Евростат, лицата, изложени на риск от беднотия, са тези, чийто приход е под 60 % от междинния за страната. Германците, останали без работа, в началото получават пари за безработни - 60 % от последната заплата или 67 %, в случай че имат деца. Условието за това е през последните 12 месеца да са внасяли обществени осигуровки. По-късно, според от това какъв брой дълго са работили преди да изгубят работата си, безработните вероятно получават обществени помощи, известни още като " Харц-4 ". В момента те са 416 евро месечно.
" Високият дял на безработни, живеещи в риск от беднотия, въобще не ме изненадва ", споделя за Дъждовни води Улрих Шнайдер от Съюза на благотворителните организации Paritätischer Gesamtverband. Той разяснява, че това е резултат от извършената промяна през 2005 година. Шнайдер е сюрпризиран, че немската социално-осигурителна система в чужбина се употребява със славата на доста великодушна. " От 2002 година насам обществените облаги биват систематично орязвани ", показва специалистът и прибавя, че това води до мощно обществено разслоение в обществото.
Риск от маргинализация
Независимо, че един дрипльо в Германия може и да живее по-добре, в сравнение с да вземем за пример някой безпаричен българин, той е изложен на обилни опасности - в това число да бъде отблъснат от обществото, да бъде маргинализиран. С други думи - да не може да си разреши доста от нещата, които са естествени за останалите хора - да вземем за пример да членува в състезателен клуб или децата му да вземат уроци по музика ", показва Шнайдер.
Лидерката на левицата в Германия Катя Кипинг назова данните на Евростат " звучна плесница за ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия " и настоя ръководещите да отговорят за какво са позволили " сходна злополука ". А представител на Зелените назова това " обезпокоително доказателство за неадекватността на нашата социално-осигурителна система ".
В същото време други наблюдаващи са много по-умерени. Така да вземем за пример Кристоф Шрьодер от кьолнския Институт за стопански проучвания показва, че делът на безработните в Германия е понижен доста - от 4,8 милиона души през 2005 година на 2,6 милиона сега. Шрьодер подлага на критика по-скоро това, че страната не отделя задоволително средства за предварителна защита на дълготрайната безработица.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ